България, Варна, Интервюта

Благовест Марев за промените в шампиона Варна сити и развитието на спорта у нас

09 октомври 2018 | Няма коментари | Сподели |

Благовест Марев за промените в шампиона Варна сити и развитието на спорта у нас

Днес читателите на Futsalmania.bg ще получат информация от първо лице, какво се случва в отбора на Варна сити, какви промени настъпват там, новите цели пред тима и  кой е правилният път за спорта у нас.

– Здравейте, г-н Марев. Поздравления за това, че сте новият старши-треньор на шампиона на България по футзал Варна Сити, макар че вие сте в треньорския щаб не от вчера.

– Искам първо да ви благодаря за поканата за това интервю. Все още не се водя старши-треньор. Направихме малко по-различен модел в клуба, защото все още във футзала няма такова достигнато ниво, че да има старши-треньор, помощник-треньор. Към момента просто сменихме позициите – Бойко Косев ще изпълнява ролята на спортен директор, като той ще отговаря пак за повечето неща, както беше и досега, а аз ще отговарям за тренировъчния процес. Това пак не е ново спрямо предишната година, като за мачовете тепърва ще видим кой ще ги води, тъй като няма как един треньор да играе. Този модел не работи. Така че за мен в нашия отбор няма старши-треньор. Нищо не се е променило, всички, които участваме в ръководните постове – тримата президенти, аз и Бойко Косев правим същите неща. Грижа се за по-малките, като нашата идея в момента е да направим нов тим, който до 3-4 години да е ядро и на националния отбор. Привлякохме в състава момчета на 17 и 18 години, едно момче на 20 и едно на 22 години. Те са си от предната година, само 17-годишният е нов. Нашата цел е да обиграем и да научим младите, да ги запалим по магията футзал.

– Значи отборът е по-различен спрямо този, който игра преди няколко седмици в предварителния кръг на Шампионската лига?

– Да, различен ще бъде, но основните оставаме. От тези, които участваха в Шампионската лига, Пламен Стойков се завръща в Черно море Мания, където е президент, а Георги Карагеоргиев, сигурно знаете, направи силен трансфер във Франция. Останалите остават. Целите през тази година ще са да научим младите покрай нас в отбора.

– Дали донякъде трансферът на Карагеоргиев не ви вдъхновява за това да тренирате и обучавате млади хора, които да поемат евентуално също в посока западни професионални клубове?

– Безспорно това е пътят, ако искаме да се развиваме като отбор. Важно е и за развитието на националния тим и като цяло за играта у нас. Всеки един клуб трябва да поеме по този път. Искам да ви споделя, че откакто съм в залата, много рядко виждам някое ново лице. Това означава, че след 2-3 години, когато се откажат по-старите, футзалът ще загине. И това само, защото отдолу не идва нищо. Голям проблем е това, трудно можеш да запалиш млади хора да дойдат и да практикуват футзал. Който разбира от този спорт, знае, че той е професионален. Има много бягане, различава се доста от големия футбол, както и от мини футбола, като няма нищо общо с него. Мини футболът е по-скоро за забавление – да се съберат приятели, да поиграят, докато във футзала нивото е професионално. Има нужда от специална подготовка… Съвсем различно е.

– Според вас дали именно предстоящото градско първенство във Варна няма да е добра възможност за запалване на нови по-млади хора към играта?

– Всеки отбор си има своя стратегия за развитие и си зависи изцяло от тях самите. Най-важно е един футзален отбор да има бюджет, защото без такъв е невъзможно съществуването на отбора. Има пътувания, а и трябва да се води редовен тренировъчен процес. Тим ,който се събира само за мачовете, няма шанс да просъществува.

– Говорейки за бюджети, това ли е основният проблем на футзала у нас? Дали може би такъв да е и липсата на хора, които да се ангажират с организацията? Кои са големите проблеми на българския футзал в момента?

– Проблемите във футзала ни са много сериозни, но те не са от вчера и днес. Лошото е, че вече не само бюджетите са проблем. Дори ние срещаме подобна трудност, когато при наличие на гласуван, одобрен и наличен бюджет ние не можем да намерим хора, които да играят. Реално в България не намираме в момента алтернатива на някой от основните ни състезатели. Така трябва да опираме до хора, които не са играли, като трябва да ги учиш наново. Оттам идва пък това, че никое дете до 18 години няма да иска да играе футзал, тъй като спортът не е популярен. Или поне така е в България, навън е изключително популярен и много хора се запалват. Така у нас детето ще опита първо в големия футбол и ако не му се получи там, тогава да обърне поглед към футзала. Друг проблем е, че няма отбори със собствена база. Това само по себе си няма как да те направи добър като клубовете в Италия, Русия. Нямаш ли зала, няма как да развиеш школа и оттам вече идва и другият проблем – дори да намериш деца, те няма с кого да играят и трябва да водят само тренировъчен процес с индивидуални тренировки. Не мога да не обърна внимание на друг проблем, който е не само във футзала, но и при другите спортове – тотото и залаганията на мачове. Подобни неща са изключително пагубни не само за спорта, но и за човека, който реши да го прави. Надявам се, че стават все по-малко, но чувам, че има подобни залагания. Дано това са само слухове и не са верни, за да може спортът да запази красотата си.

– Обърнахте внимание на инфраструктурата. Какво мислите за зала „Владислав“ след ремонта й и пасва ли новата й настилка повече на футзала?

– Всеки има своите индивидуални предпочитания за настилката. На едни се харесва, на други не. Условията са много по-добри от предишните години, по-добре е осветлението в момента, а има вече и отопление. Що-годе става за някакъв тренировъчен процес и футзални мачове, но пак казвам, че всеки един отбор, за да се превърне в такъв, трябва да започне от свой дом, от своя база. Трябва да си направиш такава и оттогава да започнеш да развиваш и останалото. Това не се отнася само до футзала – ако имаш база, можеш да развиваш и баскетболен, и волейболен, както и хандбален отбор. Знаем, че Варна има много силен спорт в зала. Хандбалистите ни са много добри и дори имаха участие в Шампионската лига.

– Връщам ви в организационната тема. През миналия сезон за първа година се създаде Национална лига, където от първо лице успяхме да видим дали отборите от цялата страна могат да се справят организационно със събитие от по-голям мащаб. Говорим за пътувания, мачове всеки уикенд и така нататък. Според вас беше ли успешен първият сезон като цяло, не само поради шампионския триумф на Варна Сити? Какъв е погледът ви върху другите тимове?

– Както казах по-рано – в другите отбори нямаше никакви нови хора. Това са старите кадри, работещи по една и съща система и без никакво развитие. Относно пътуванията може би около на 70-80 % се справиха отборите. Имаше обаче някои мачове, които обаче спечелихме служебно, защото клубовете не идваха за срещите си, а впоследствие напуснаха и преждевременно първенството. Така например играхме 3 мача по-малко, което не е хубаво и не трябва да се допуска. Може би трябва в БФС да направят така като организация, че да бъде гарантирано участието на тези отбори, тъй като в случая 3 неизиграни мача е сериозен недостатък.

– В такъв случай, връщайки ви на градското първенство – как гледате към него? Влизате ли с цел да го спечелите или по-скоро да обигравате млади таланти?

– Аз лично винаги имам амбицията да съм първи, но засега най-важното е младите момчета да се обиграят. Влизаме без амбиции да гоним първото място, това се отнася и за националната лига. Ако се отвори такъв шанс, разбира се, че ще го използваме до край. Друго е по-важно, защото видяхме, че дори и да станеш шампион на страната, но някой от играчите ти се откаже или продължи в друг клуб, ние оставаме без състезатели. Едва ли не се получава така, че трябва да се откажем, защото нямаме как да ги заменим. Сега, когато имаме 5-6 човека, които ще бъдат гръбнака на по около 20 години средна възраст, ние ще можем да водим един добър процес и занапред. Дори някой да замине подобно на Карагеоргиев, макар и искрено да го желая на всички, отборът няма да има лъкатушене и ще има с кого да го замени. Но сега ние не можем да гоним първо място, не можем да гоним на всяка цена шампионската титла, все пак ни напуснаха 3-4 основни играчи и липсата се отразява.

– Споменахте Георги Карагеоргиев. Той блесна с представянето си в Биелско-Бяла срещу домакините от Рекорд и останалите тимове в предварителния кръг на Шампионската лига. Сега поляците, които спечелиха вашата група, триумфираха и в основния кръг без загуба и продължават към елитния. Вие играхте с този тим, гостувахте в тяхната зала. Вдъхновиха ли ви условията там по някакъв начин и изобщо работата с футзала там?

– В Полша са на друго ниво. Рекорд е с 500 хиляди евро бюджет, което само по себе си гарантира, че са добър отбор. Преди Шампионска лига те играха две контроли с Барселона… Аз казах още преди нашия мач, че тимът от Биелско-Бяла не е чак толкова силен и не някакво огромно страшилище. В мачовете си обичат да повеждат с 5-6 гола до средата на първата част и да свикнали оттам нататък да им е лесен мачът. Иначе откъм организация нивата са различни и те са много напред. Имат и уникална атмосфера в залата, много продадени билети, организирана агитка с хореография, телевизия. Високо и професионално ниво, към което ние трябва да се стремим да постигнем. Факт е обаче, че не е непостижимо от нас, все пак дори и то не може да се сравнява с това в Испания, Русия, Италия. Игрово се видя, че не са далеч от нас, видя се в мача с нас. Особено предвид, че техните състезатели са професионалисти. Ние сме балканци и трябва да се огледаме наоколо към страни като Сърбия и Румъния, Хърватска дори, да се стремим да сме близо до тях като развитие.

– Оставаме на тема Шампионска лига. Може да ми се струва, но усещам в гласа ви леко разочарование от представянето там. Смятате ли, че можехте да се класирате напред?

– Със сигурност, с оглед на последния мач имахме доста положения, както при 0:0, така и при 1:1. Ако бяхме повели, щеше да се съвсем различно и не се знаеше какъв можеше да е крайният резултат. Разочарован съм, разбира се, нормална реакция при всяко второ място. Мислех си, че наистина можем да спечелим групата. Нещо, на което искам да науча младите, е, че при всяка възможност трябва да се излиза за победа. Никога не трябва да се примиряваш, независимо срещу кого играеш. Това беше наш голям плюс, че всеки един в отбора беше играл срещу много по-добри съперници и не изпитваше респект от тима на Рекорд. Направихме им разбор на силните и слабите страни и още преди мача си казахме, че сме играли с къде-къде по-силни противници и че няма от какво да ни е страх. Видя се на самия мач, имахме си своите шансове. Не подценявам отбора на поляците, те също имаха страшно много удари и може би чисто футзално ни надиграха. Тактически обаче бяхме над тях и имахме също много шансове.

– Играли сте в Хърватия и Малта и съответно сте работили с чужди треньори там. Какво от видяното от тях можете да донесеш тук?

– В Хърватия работих с Мато Станкович, който в момента е треньор на националния им отбор. Определено има много неща, които мога да заимствам от него, дори вече сме започнали да ги прилагаме по един или друг начин в тренировъчния процес. Много сме далеч обаче от Хърватия. Те имат 4 групи, както и дубъл, където могат да играят трима от мъжкия отбор с момчетата до 19 години. Всеки от отборите, който е сред професионалистите, пък е задължен да има поне един юношески състав – независимо в каква възраст. Това само по себе си гарантира, че отдолу ще излизат нови кадри и няма как да има такъв застой, както при нас. Пътувал съм 500-600 километра за мач. Срещите са всяка седмица, един път си вкъщи, един път гостуваш. Мога да разкажа и една интересна случка. Имаше клуб, който беше единственият спортен представител за целия град. Когато им гостувахме, залата беше препълнена. Те нямаха загуба у дома, но за сметка на това нямаха победа навън. Ние обаче им измъкнахме равенство и беше доста вълнуващо. Но да, има много неща, които да вземем, но сме далеч.

Спрямо Малта, ако можем да вземем нещо – малтийците не са спортна нация сами по себе си. Те много добре го знаят, като аз неведнъж съм говорил с местните хора. Споделяли са ми, че са наясно за това, че никога няма да играят на световно или европейско първенство в големия футбол, затова подкрепят Англия или Италия. Знаете, че са били английска колония и са близо до Италия. Иначе те привличат много силни чужденци, които са с опит в Примера в Испания, в Уругвай, доста бразилци има, сърби също. Капитанът на Румъния в момента е треньор на отбор от Малта. Наистина, това много ги дърпа напред. На мен все пак не ми хареса много подхода на шампиона, взимат 9 или 10 чужденци и така играят в Шампионската лига. Мисля, че това не е добър модел за подражание, но всеки си има виждане и се развива по свой начин. Първенството им е много добре организирано, като и там се играе в една зала. Има мачове за Купата, за Суперкупата, шампионатни срещи, националите им също се събират всяка седмица поне по един път. Така те се развиват, като ми прави впечатление, че там повечето отбори имат бюджети, да не кажа почти всички. Тези бюджети се надграждат всяка година, за да може всеки един отбор да израства. Там също имат две дивизии, като имат изпадащи и съответно изкачващи се клубове. Това е хубаво за всеки спорт, защото иначе се губи смисълът.

– Небезизвестни са вашите интереси в областта на спортната психология. По какъв начин ще успеете да ги имплементирате?

– Изненадан съм, че знаеш за това. Да, завършвам в момента специалност „Психология“ във Варненския свободен университет. Моят стремеж е да се развия именно в областта на спортната психология. Все още не съм завършил, но това, което научавам, ми помага в треньорството и особено в работата с деца. Във всеки един ден идва ново предизвикателство и то не само в контекста на новите играчи, но и в работата с по-старите. Така например чисто психологически мисля, че спечелихме в Полша много голямо предимство. Никой не излезе със страх или с някакъв респект към отбора на Рекорд. Всеки подходи с нагласа за нормален мач, докато в много други отбори съм виждал, дори в националния, че се случва на новаци или играчи с малко опит да са много добри на тренировка, но на мача не можеш да ги познаеш.

– Сега искам да ви изпратя в съвсем друга посока спрямо футзала за финал. Отново семейното начинание „Marev Stars, общата рожба на фамилия Мареви – ще успеете ли да съвместите пълноценно футзала с тренировките на децата?

– Школата е от 3 години и още от предишния сезон започнах да ги съвместявам успешно. Школата „Marev Stars” страшно много помогна в изграждането на треньорските ми качества, като продължавам да се уча там. Много голямо предимство ми дава работата с деца и когато започнах да работя с мъже, бях с готов придобит опит. Може би не е кой знае какво, но се чувстваш по-сигурен във вижданията си, знаеш кои неща се получават и кои не. В школата имам едно голямо рамо от моя брат Бойчо и от баща ми Тодор Марев, които страшно много ми помагат. Тримата успяваме да съвместим задълженията си. За нас футболът и футзалът са начин на живот, начин на възпитание. Много сме научили през годините и сме били заедно в най-големите си успехи, като това ни прави един голям юмрук.

– Наистина последен въпрос – накъде се е запътил футзалът ни? Нагоре или надолу?

– Иска ми се да е нагоре, вярвам, че ще е нагоре. Дано да вървим само натам. Засега изчаквам да видя накъде ще тръгне, за да мога при следващата ни среща да ти кажа повече. Всички го желаем, аз съм сигурен, че няма човек, който да иска да не се развива футзалът. Всички търсим прогреса. Сега поставяме едно ново начало с Варна Сити и тези млади момчета и дано след време да счупим заедно рекорда по спечелени титли в българския шампионат.

Редактор: Илиян Койчев

Снимка: Стеф Гилерме

 

 

Сподели мнението си

Напиши коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Голмайстори Варна

ИГРАЧОТБОРМ.Г.
1Евгени Георгиев213
2Валентин Василев26
3Любен Любенов26
4Пламен Цветков15
4Петър Радев25
6Деян Георгиев14

Във Фейсбук

© 2018 Футзал Мания. Powered by Wordpress.

Wordpress themes by WooThemes - Premium Wordpress Themes